Как лесно спира сърцето.
Туп-туп-туп
И край.
Тишина.
Отказва се.
Краят на сърцето е внезапен.
Дори умът не успява да го настигне.
Четох някъде, че умът осъзнава смъртта
И бавно ни напуска.
Отива си.
Кому е нужен
Без сърцето.
Тъмнина.
Отиваме си всички,
Наблюдаваме как сърцето ни си е отишло
И чакаме.
Кому сме нужни
Без сърца.
(В памет на едно майчино сърце, спряло внезапно)