“Егото”..
Звучи ми грандиозно.
Като купчина стъкло..
Егото е тъй щастливо..
Стои си гордо и само.
Подхвърлях му искрици,
Даже мъничко…”любов”.
Егото е като птица.
С криле ще ти направи вятър.
Ще подхвърли някое перо.
И толкоз.
Егото мълчи.
Не говори, нито пита.
Обяснения не дава.
И не търси.
Пф, къде си тръгнал?!
Не ми плачи.
Нещастник.
Егото е право.
То си знае!
Ти си никой.
Нямаш име.