Ако можех да прелитам неусетно..
Щях да съм до теб.
Сама.
Ако можеше да се погледнеш през очите ми,
Щеше да отвориш всичките прозорци..
На душата.
И да ме поканиш.
“Слънчице, добре дошла…”
Ако можех да повярвам в съдбата,
Щях да те потърся
Първо в сърцето..
Да отворя единадесетата врата..
Цялата от злато..
И да те оставя да изпълниш
Съществото ми
Със себе си…
Без думи.
Тъй безусловно
И безгранично.
Щях да съм добра..