Ако можех да прелитам неусетно..

Щях да съм до теб.

Сама.

Ако можеше да се погледнеш през очите ми,

Щеше да отвориш всичките прозорци..

На душата.

И да ме поканиш.

“Слънчице, добре дошла…”

Ако можех да повярвам в съдбата,

Щях да те потърся

Първо в сърцето..

Да отворя единадесетата врата..

Цялата от злато..

И да те оставя да изпълниш

Съществото ми

Със себе си…

Без думи.

Тъй безусловно

И безгранично.

Щях да съм добра..