Рисувам те в окръжност.
Обвит си в облак непрогледен.
Ледено ми е в душата.
Моля се да ме обичаш.
Моля се да не сънувам.
Моля се.
И се прекръствам.
Атеизмът ме изяжда.
“Интуицията” ми нашепва…
“Той си тръгва…”,
“Ти заспивай”.
Безнадеждно.
Обичам те,
“Обаче…”
Не заспивам.
И рисувам те в окръжност.
Върху вената отляво.
Кърваво е късно.
Теб те няма.