Умората.
Всемирната умора.
Пропълзява по вените ни кротко.
Умората.
Ненаситна и преяла.
Като кърлеж, забил се кръвожадно.
Изсмуква всяка мисъл,
пуска и упойка.
Умората.
Превръща се в точка, в тире,
в потъмнена гласна и в запетая.
Изсъхва й мастилото,
пожълтяват й листата.
Умората.
Потна, сбръчкана и тъжна.
Ругае тихо и после се прекръства.
Умората запалва свещ и се посипва с пепел.
Облича се в черно и подсмърча.
Умората гостува без покана.
Сбогува се с плие и с наздраве.
Translated September, 2021
Fatigue.
The Universal Fatigue.
She creeps gently through our veins.
The Fatigue.
Insatiable and overeating.
Like a tick, bloodthirsty.
It sucks out every thought,
It releases anesthesia.
The Fatigue.
She turns into a point, a dash,
into a darkened vowel and into a comma.
Her ink dries out,
her leaves turn yellow.
The Fatigue.
Sweaty, wrinkled and sad.
She swears softly and then crucifies herself.
Fatigue lights a candle and sprinkles herself with ashes.
She dresses up in black and snorts.
Fatigue is a guest without an invitation.
She says goodbye with a plie and a toast.