Умората.

Всемирната умора.

Пропълзява по вените ни кротко.

Умората.

Ненаситна и преяла.

Като кърлеж, забил се кръвожадно.

Изсмуква всяка мисъл,

пуска и упойка.

Умората.

Превръща се в точка, в тире,

в потъмнена гласна и в запетая.

Изсъхва й мастилото,

пожълтяват й листата.

Умората.

Потна, сбръчкана и тъжна.

Ругае тихо и после се прекръства.

Умората запалва свещ и се посипва с пепел.

Облича се в черно и подсмърча.

Умората гостува без покана.

Сбогува се с плие и с наздраве.


Translated September, 2021

Fatigue.

The Universal Fatigue.

She creeps gently through our veins.

The Fatigue.

Insatiable and overeating.

Like a tick, bloodthirsty.

It sucks out every thought,

It releases anesthesia.

The Fatigue.

She turns into a point, a dash,

into a darkened vowel and into a comma.

Her ink dries out,

her leaves turn yellow.

The Fatigue.

Sweaty, wrinkled and sad.

She swears softly and then crucifies herself.

Fatigue lights a candle and sprinkles herself with ashes.

She dresses up in black and snorts.

Fatigue is a guest without an invitation.

She says goodbye with a plie and a toast.