ТЪЖНА ПЕСЕН II
Мълчи ли поезията
В дни на раздор?…
Остатъкът от всичко
Накъде отива?
Кога стъпало на човек,
Кога животно…
Към светлина,
Към мрак…
Как времето отлита
И не достига……
И, може би,
Всяка мисъл
Е изречена…
СТИЛ СЕМПЪЛ
Като душа
Безпътна
Като тежък
Есенен облак,
Закъсняват
Надеждите
Вчерашни.
И листа,
И години
Летят
Из света
В безсмислие…
(Не чакаме)
Със зимата,
Която идва -
Нищо освен
Да вали сняг.
СТИЛ СЕМПЪЛ
Тътен
От облаци.
Дъжд
И вятър –
Светкавици огнени,
Окаляни дни,
Гръмотевици
Пукащи –
Печални мигове
Може би са избягали…
Калните дни,
Колко ли още остават …
СУЕТА
Повече не можеш да пееш
Романси,
Всичко край мене
Мълчи,
Фалшиво се носи
Житейският ход,
Песен нова не намира…
Таен агент
Ми бе любовта,
Но не зная кога
Своята маска свали…
Не можеш вече да пееш
Романси
И разбира се
Съм ги забравил.
СЪДБА
Стих,
Стар,
Тъжно звучи,
Както и ти
Ме залъгваш, -
Да стоя,
Да мисля
За времена
Отминали.
И ако днес
И тогава,
Би имало плач, -
Цялото поле
Е цвете,
Цялото небе
Е усмивка.
МИСЛИ
Красив
Весел,
Хубав
Грозен
Тъжен
Зъл,
Вечни каузи
И социални…
Звучи отнякъде
Китара…
Падат презрели плодове
В градината на рая…
Красив
Весел,
Хубав
Грозен
Тъжен
Зъл,
Вечни каузи
И социални…
PRO ARTE II
Аз пиша
И, може би,
Издавам
Една морална криза,
Без да зная
Би ли възразил
Читателят.
Ям,
За да живея.
Пиша,
За да се събудя.
- Заразата
На моята печал морална,
Уважаеми читателю,
Забрави я
Зад другите книги.
ЗДРАЧАВАНИЯ
Здрачавания
Бои
Цветове печални,
Болки необмислени…
Здрачавания…
Размазани
Палитри
Толкова пъти
Те спохожда мисъл
Съвременна,
От време на време…
Здрачавания…
Бои
Печални цветове
Размазани
Палитри,
Надежди изоставени…
МОМЕНТ
Как мисълта спира…
На живота прозата само
Съзира…
Извървяна пустиня
Най-вече със стенания
От физическа болка…
Как са си отишли
Надеждите,
Как са си отишли
Желанията…
Колко велик човек беше
И колко затънаха…
КЪСЕН СТИХ
Спускат се нощем
Мълчания гробовни,
А жални шепоти
С вятъра отлитат.
Пустиня и вечност
Не съм и не си,
Градът спи…
А другите ги няма.
ОСТАТЪЦИ
Чета какво съм публикувал
Преди години
Почитатели,
Клюкари,
Мелодии отнесени,
Розите на детството.
Социализъм,
Смущения
Хазартни енигми,
Социализъм.
Чета какво съм публикувал
Преди години:
Мелодии отнесени,
Розите на детството.
НОВА ГОДИНА
Да си пея
Кой съм…
Пиян
В края на годината.
Години, годините са си отишли –
Звучи моята песен,
Години, с години стоя,
Решавам да пия.
В случай, че да пия
Без никакъв смисъл
Не е кръг порочен
То не е виното лошо,
Желанието ми е
Да си тръгна така,
И пиян да се намеря
В края на годината.
РАЗЛИЧИЯ
Розово
Синьо
Бяло
Зелено
Пепел
Килими
Пейзажи на хоризонта:
Император бял,
Император черен,
Тлъсти богатства
В скрита далечност,
Утопии
Миражи
Зад зидове градски:
Въображаеми творения.
САМОТА, НЕ СЪМ ТЕ ИСКАЛ
Страшна
Е празнотата на самотата!
Аз съм нейна жертва…
Самотата?
Бреме на мълчание,
Разкъсващо
С въздишки…
Самотата...
Твоят поглед
С хлад пронизва
В погледа на мисълта
Несподелена…
Самота,
Не съм те искал!
Животът ми – коварно –
На теб е сякаш даден.
Ти живота ми
Поиска
- За твой затворник –
Самота…
Хората…
Как съм обичал…
Но те
Не ме пожелаха.
От самотата
На живота
В самотата
На смъртта,
и никой
Не разбира
Тази празнота…
Поети, премахнете
Самотата.
Животът
Е у хората.
ПРАЗНИЧНО
Вечер приятна…
Светлини от полилеи…
И фотографите ме снимат.
О, зала с цветя
И моите стихове
Остарели!…
Видях златни богатства
И коприна от миналото
Сега на това ДНЕС!…
Да, бях влязъл в двореца
На останките
С кристал, огледала и мрамор… Ето! Дойдох като Хамлет
В моите дрипи
Овехтели.
Старец на 75 години
С цветя и награда –
Станах младеж –
На 57…
Тук , на гърдите
Е звездата от Бакъу…
Бях стих в тази нощ.
Как горят светлините
В центъра
Предразполагат ме към поезия…
Красив е градът...
Пълен с Жълти светлини*.
И не плачи повече,
Че някога е имало печал!
Нощ е на разпятие
Ела да те целуна.
Сватба с бели карамфили…
Се извърши.
Акациите нека да разказват!
О, майко,
Блажена майко,
Погледни сина си!
*стихосбирка на Баковия от 1929
УМИРАЩА ЕСЕН
Есента в градината цигулка си настрои.
Плачат струните жално, дълго, протяжно
И в празната стая акорди достигат…
И плача в стаята, и аз зад цигулката…
Плачат струните все тъй дълго и протяжно.
Прозорецът отворен е...цигулките плачат...
О, вали сняг… и всичко застина…
Бледа нервна есен пеейки умря…
Цигулката ми падна и паднах изтощен,
И есента, поетеса, пеейки умря.
СТИХ ОТДАЛЕЧЕН
Аз съм със себе си
В мир.
Поезията е далеч от човечеството,
Далеч
И завинаги.
Красиви рамки на картини
Не за мен…
Какви скъпи дрехи
И същества специални…
Не, аз не дирижирам света.
Поезията е далеч от човечеството
Далеч
И завинаги.
И времето, времето отмина.
А аз не очаквам щастие.
© Превод от румънски: Славея Неделчева
BACOVIA, OPERE EDITURA FUNDAŢIEI CULTURALE ROMÂNE, 1994 POSTUME